Стаята на Ерик Вандервил и Тейлър Стрейт

Това беше стаята,където двете момчета прекарвах времето си далеч от уроците и натоварените часове,тук те намираха спокойствие и доста често си спретваха по някой щур купон или забавление.

Банята:

Разговорът със новата му приятелка се отарзи много добре на Ерик,който въпреки своята студеност и резервираност спрямо останалите,сега реши да допусне Мия до себе си и да го опознае по-добре.Момичето беше много мило,искренно и седържеше непринудено,което много рядко можеше да се види.След янколко минути вече бяха влезли във училището и той предложи да се качат до момчешките квартири и да види къде живее.Тя със удоволствие прие и след секунди той вече я въвеждаше във общата стая на Ерик и Тейлър,който по някакви причини последно време не се бе появавал.
Наоколо цареше такава тишина и спокойствие,вес едно че се намираха във рая.Беше доста чисто,подредено и си личеше,че стаята има добби стоапни.Ерик я осатви да разглежда наокол,а през тове реши да спретне едно домакинско посрещане и пусна малко музика,после на масата сложи пици,кюфетта и ябълков пай,а към тях и любимото му питие-ягодовата наслада,окето представялавше вид вино.
-Заповядай,настанявай се удобно и нека да се насладим на тази вечер-каза момчето и дръна столът,за да се настани удобно Мия.

-Мисля,че знаеш отговора-усмихна се той и почуства се лек като перце.Тук училиещто ми е като втори дом и се радвам,че ме приеха.Обичам нощта,нощните разходки и всичко свързано със мрака-обясни той и се загледа във очите й.Сега очите й смениха цвета си и посетпено придобиха тъмният си цявт и станаха по-светли.Усешаше се силна химия между тях,лесно се разбираха и всичко протиаше така леко и приятно,че и двамата изпитаха голяма задоволство от присъствието на другия.
-Явно черното ти е любимият ти цвят,а защо дрехите ти не са в черно?-попита го Мия и пак този поглед пронизващ и предизвикателет,сякаш исакше да го поручи отвътре,само четова беше трудно да стане.
-Не знам,просто не искам да приличам на погребален агент,окйто идва за мъртвите хора-каза Ерик и давмата се засмяха при тази представа.
Навъ стаан сутдено,обаче той не усещаше никакъв студ и вятърът беше негов пирятел във часовете,когато се отдаваше на своите прищевки.

-Аз пък не виждам нищо невероятно във това-отбеляза Ерик и беше доволен,Явно,че така лесно протичаше този разговор.Определено преценката,която си беше направил той за нея се оказа вярна и не го разочорова.Малко му беше смешно нейното държание,защото очакваше някоя по-нахакана и самоуверена девойка,а тя се смущаваще и не можеше да намери думи със който да се изрази правилно.Той по никакъв начин не й беше възедйствал умишелно,явно тя е била доста впечатлена от него и как споокйно се държи.
Всичко беше толкова нормално и естествено,че тя не можеше да повярва че това се случва.
-Като те слушам как говориш,явно за пръв път се сблъскаш със някой,на който може да си кажеш всичко и да си говориш спокойно и да не избухваш?-направи предположението си,независмо,,че знаеше какъв е отговорът.
-Точно така-объркано рече момичето.Ти сякаш си като рядък диамант или скъпоценен камък,който се различава от останалите със своята магнетична сила и блясък.Притежаваш някаква доза загадъчонст,а във същото време караш останалите да се увличат след теб и да се отпуснат-завърши Мия,която искаше да обясни тези свой смущение и защо така глупаво се заъпваше на всяка втора дума.
-Аз съм си аз и се държа според природата си,въпреки че не със всеки съм мил и се държатака добре-подчерта Ерик и си хапна една ябълка.